Edit Help / Tutorial 4 25

Орлин А. Градевски

Творец, Създател и Вдъхновител.

#audiobook

Бях там, където ме е нямало
Изпод воалите на тъмната нощ
И бягах
И търсех
Раздирах
Намирах
Илюзия за любов
Реална самота
Топла обвивка и комфорт
Игра на криеница
Реалност
Неистинност
Да сънуваш в светлия ден
Да будуваш в мрака на нощта
Молитва
Да бъде онова, което го е нямало.
Да бъда онзи, който не съм бил.
Да имам отново онова, което не съм им...

Страхът, да поискаш някого отново!

...

Върни ме обратно в онази нощ,
в която те срещнах за първи път!

...

Какво ако, обстоятелствата бяха други,
а любовта – достатъчна?
Какво ако, чувствата бяха по-силни,
а моментът – подходящ?

Ще ми позволиш ли да те обичам?

Ако шепотът на крещящата любов отново ни повика.
Ако пепелта от незабравените спомени отново се възпламени.
Ако любовта от страховете ни отново се пробуди.
Ако краят в безвремие се изгуби.

Ще си позволиш ли да ме обичаш?

Той е! Върна се!
Тихомълком
Отново се появи
Без да е канен
Без да е желан
Поне от ума не беше.

Той е! Върна се!
Със същият онзи стар рецитал
Извинявай...
Обещавам...
Без да е търсен
Без да е искан
Поне от ума не беше.

Но сърцето има друга воля.

"Никога"
"Винаги"
"Завинаги"
от безвремие, намират своето време!

Кажи ми една любов, която не боли?!
Кажи ми една любов, която не руши?!
Приех всичко, което отказвах да бъда!
Направих всичко, което не бих!
Само да знаех, че от тази целувка така ще боли!
Навсякъде ти!

Надълбоко
Сред сенките и страховете
Сгушен
Треперещ
Уплах от неистови викове
Изморен
Стенещ
Безнадеждно осиротял
Безсилен от търсещи ръце
Спасение
Открих те!
Време е!

Последното утро на Август
Сам съм, но не съм самотен в самотата си!

Je suis seul mais pas solitaire dans ma solitude!

Това, което остана от нас
Рани
Белези от изгарящи спомени
Горест
Болка от неосвободено минало
Отзвук
Ехо, от една любов отминала.

Обичам да ме слушаш,
когато мълча и не казвам нито дума.
Обичам да ме прегръщаш,
когато съм непоносим и не ти се иска.
Обичам, когато ме четеш,
като отворена книга ме прелистваш.
Обичам начина по който се взираш в мен,
дори когато аз не мога да се погледна.

Обичам да те обичам.
Обичам да ме обичаш.
Обичам да се обичаме.
Да се искаме.
Да се опознав...

Страх ме е,
че като те срещна ще те обикна,
Ще бъда толкова щастлив да те имам,
че ще се страхувам да не те изгубя,
Да не те имам.

Страх ме е,
че като те срещна ще те обикна,
Ще бъде толкова красиво да те виждам,
че ще се страхувам да те погледна,
Да не те видя.

Страх ме е,
че като те срещна ще те обикна,
Ще бъде толкова истинско да те докосвам,...

Зачервените очи говореха повече
от всички неизречени думи.
Сълзите усилваха болката на сърцата ни.
Последните ми думи едва прошепнати:
„Ако обстоятелствата бяха други.“
Помня как отвърна поглед от мен, чувствайки се уязвим и слаб.
Помня, че последвахме волята на разума.
Помня, че чувствата не бяха достатъчни.
Помня, че тръгна,
а след теб, тръгнах...

Има моменти, в които съм изгубен
Дни
Седмици
Чувствам се отдалечен от себе си,
от същността си,
чувствам сякаш нищо няма смисъл
и една тъга е налегнала над мен
и тежи,
много тежи.
Тези моменти за мен са време
за размисъл
за преоценка
за поглед към онова, от което отвърнах погледа си.
Тогава съм сам
В тишината
Със себе си
Тези моменти тежат, но вдъ...

Безмълвен
Приглушен
Ням
Студен
Шшшш...
Кънти
Безумие в бездумието
В унес от звуците на тишината
Увлечен
Обладан
Там някъде
Сам

Любовта не бе в първия,
а в последният ни поглед при раздяла!

Помня, преди известно време
в един отминал период, зад нас
едно приятно чувство
на трепет, на пълнота
което ме обвземаше
и ме държеше
от сутрин и чак до вечерта.

Помня,
едно нестихващо желание
да те чувам, да те усещам
да те докосвам, да те целувам
да те държа в прегръдките си
и никога да не те пусна.

Помня,
когато и ти чувстваше това.

Изгубих нещо,
което никога не бе изцяло мое.
Изгубих частица от себе си,
която никога не е била част от мен.
Половината от едно цяло,
което не е било цяло, изцяло.

Боли, не по-малко!

Имах нужда да те срещна отново.
Да застанем един срещу друг
и да споделим световете си.
Във всеки един преплитащ се поглед
помежду ни
сякаш откривахме себе си.
И въпреки, че оставихме толкова много неизказано
и несподелено във всяко наше „нищо“,
вече сме готови.
Готови, да продължим напред.

На раздяла:
Прегръдка
Целувка
Сълзи
Любов!

Понякога умишлено те търся в съзнанието си
Иска ми се да те помня
Да не те забравям
Разхождам се из картотеката си от спомени
Преживявам отново и отново
И боли
Но те търся
И те откривам
И не спирам
Напомняй ми!

Ех, Любов!
Спирам да те търся!
И сгушен в тъгата отказвам да те чакам!
Не ме плаши самотата!

Ще ти пиша утре...
Не чети!
От нужда да обичам,
да не ме боли.
Когато тръгна всичко изхвърли.
Обич от остатък не пламти.
Ще те чуя утре...
Шепни!
От нужда да те имам,
да не спира да боли.
Когато тръгна – затвори.
Обич със спомен не пламти.
Ще те видя утре...
Без очи!
От нужда да бъда,
да не се делим.
Когато тръгна – върви и ти.
Обич без път престав...

Споменът, горчив останал да тлее
Във времето необезпокоен не ще отлее
И примирен останал днес
В унес
Споменът ме връща в онази наша ерес
В нашият пагубен регрес.

Бихме ли могли да пренапишем онова,
което е отредено от звездите за нас?
Да се опълчим срещу всичко
Да запазим едничкото си, невъзможно щастие

Обречени
Да се искаме
Да се имаме
Да се обичаме
Да сме щастливи в тъгата си.

Заедно в споделената си ненаписана любов!

не знам защо,
не знам как,
не знам какво
и с кого.
Не знам кой съм,
не знам отговорите на въпросите си,
не знам дали съм готов,
не знам мога ли да се справя,
не знам ще успея ли,
не знам утре какво ще е,
не знам днес защо не е,
не знам,
но искам да знам!

Обичах го!
Боже, ти знаеш най-добре!
Когато се преструвах че му вярвам.
Когато преглъщах поредната лъжа.
Боже, ти знаеш най-добре!
Колко дадох и колко ми отне!
Обичах го!
Истински! Безрезервно! Сляпо!
Боже, ти знаеш най-добре!
Колко дадох и колко ми отне!
Обичах го!
Боже, ти знаеш най-добре!
Причината... Защо го прати?
В тоз живот телата ще са разд...

"Колко често се взираш в празното пространство?
Без помен от сълзи.
А чувстваш сърцето си разбито
На милиони парченца пръснали се между някога и преди."

Колко много е невъобразимото много?
А колко късно е прекаленото късно?
Когато сърцето не е твое,
когато не ти принадлежи!

Колко дълго е краткото завинаги?
А колко сигурно е несигурното никога?
Когато сърцето не е твое,
когато не ти принадлежи!

Намери ме в неговите очи
Открий ме там
Всеки път щом погледнеш в него
Намери ме!
Потърси ме в неговите прегръдки
Усети ме там
Всяка нощ, когато те прегръща
Потърси ме!
Намирай ме в сърцето му
Почувствай ме там
Във всеки един момент с него
Обичай мен!

Отново протягам ръка
Отдалечавам се
Но ме тегли неистово към теб
Виждам те в далечината
Силует избледняващ в празнотата
Когато бях близо чувствах пропаст и преграда
В прегръдките ти – неистова наслада
Думите – обвити в карамел
Красиви
Сладки
Приемливи
Сърце-Вината горчива
Истинна
Боли
Не любов, а запълване на рани
Неосъзнато все още тлеещи, отворен...

Продължавам да бъда незабелязан
в свят пълен с очи
Странстващ
Понякога изгубен, понякога сам
Преоткриващ себе си
или търсещ себе си в някого друг?

Продължавам да се боря
в свят пълен с победители
Ужасен
Понякога със страх, понякога неубеден
Молещ се на колене
Незабелязан в свят пълен с очи!

Продължавам напред, невидим.

Изгубих спомена за теб изпод воала на отминаващото време.
Чувството, което и двамата облякохме в общото ни "Обичам те"
се разми в океана на илюзорната реалност.
Останаха песъчинки спомени,
чиито шепот се носи от ветровете
на настоящия ни "Всеки по пътя си" живот.
Раните от болката в съзнанието зараснаха,
Сърцето е изпълнено отново с любов
Очакв...

Погледнах го!
В онзи поглед,
в който изгубвах и откривах себе си.
Всеки ден,
Във всеки момент.
Чух отново гласът му,
който ме успокояваше,
който ме изпълваше.
Чух смехът му.
Онзи, който ме караше и аз да се усмихвам.
Усмихнах се.
Отново.

Лятото е болка
Хладен гръб и топли сълзи
Усещане без допир
Неизживяното живяно
Безмълвие
Лек бриз, унищожим ураган
Шепне и крещи
Незаслужена любов
Неизказани думи
Незабравени спомени
Ах, септември...

Искам го!
Толкова силно го искам,
колкото той иска свободата си!

Спомни си, че си вода.
Силна в собствената си лекота.
Течаща,
Плачеща,
Пречистваща.
Спомни си, че си огън.
Силен в собствената си светлина.
Тлеещ,
Възпламеняващ,
Горящ.
Спомни си, че си въздух.
Видим в собствената си невидимост. Преминаващ,
Странстващ,
Решаващ.
Спомни си, че си земя.
Стабилна в собствената си променливост. Заземяваща...

Днес те обичам отново
Със същия трепет
С горещия плам
Спомен от вчера
Месец
Лято
Любов
Септември ще ни раздели
Отново
Очакване за утре
Минути, часове и дни
Време в пробег
Любов в застой

Умът умира в цветната прегръдка на минало и бъдеще.
В един последен дъх
Придружен от няколко последни удъра на сърцето, което прескача и отслабва в самота.
Също като Слънцето, което жертва своята мощ, за да се роди Луната, повивайки света със своята тъмна нощ. - Любов!

Ти си стихията, за която не говоря!
Щетите, които умело съм прикрил!

Сред краят на нашето завинаги
и началото на общото ни никога!

За теб, Любов
По криви улици ще скитам
През заключени врати ще влизам
Ще те търся в светлината и тъмнината
Ще бродя без да спирам
И през сезоните ще минавам
Докато не те открия
Ще те търся
Тихо
Без глас
Няма да те викам
Ще те търся любов!
Докато не те открия!

Ако те пусна, ще се върнеш ли отново при мен?
Ако те изгубя във времето, ще намериш ли отново пътя назад?
Ако сълзите ми спрат, ще потекат ли през твоите очи?
Ако не протегна ръка, ще протегнеш ли своята?
Ако те забравя, ще ми напомняш ли за себе си?
За нас?!
Ако те пусна, ще се върнеш ли отново при мен?

Усещане
Днес съм изгубен
Безсилен
Емоционално употребен
Ненужен

Не гледай, че седя пред теб.
Мен, всъщност ме няма.
Всяка прегръдка отваря нова дълбока рана.
Остави я да кърви.
Не я покривай с нови истини.
Нужна е кръв да се заздрави.
Без да ни връща обратно в общите ни отминали спомени.
Понякога от страх изпълнен без значение,
Понякога любов, която придава всякакъв смисъл и вълнение.

Аз: Не си тръгвай!
Ти: Н...

Усещай ме в сенките.
Намирай ме там, където не съм.
В сънища и извън реалността.
В мисъл и отвъд.
Отговора ще намериш в неисказаното слово.
В шепота на боровите гори.
Във вълните, които прииждат и се отдалечават.
В плен и окови на тъмната Луна.
Спомни си за мен.
Спомни си за нас.
Помни!
Нашето безумство на отложения копнеж.
Нашето завинаги в отм...

За тях...
Бил съм...
Поредният
Резервният
Временният
Неподходящият

Това, което не бях...
Единственият

Едва когато затворя очи, забравям
Допир
Емоция
Усещане
Думи
Образи
Места
Спомени
Тягост
Тъга
Когато отново отворя очи, помня
Спомням си как боли.

Чуй ме
В притихнал стон пронизващ тишината
Тъй дълбок
Въздишка
Трепет
Мой зов
Чуй ме
Пробуден образ разгърнал светлината
Тъй готов
Откликва
Назовава
Мой зов

Не е нужно да си нещо, когато си всичко!

Не е нужно да си нещо, когато си всичко!

Не е нужно да си нещо, когато си всичко!
...

Времето отброява всеки мой дъх.
Отдалечава го от мен.
Нечут остава шепотът на сърцето.
Неизказани остават думите потопени в тишината.
Незабелязани сълзите остават покрити от тъмата.
Отдалечава го от мен с всеки следващ дъх,
но, за последният – върни го!
И не отброявай!

Обичах те,
когато вече беше късно за любов,
когато отравях сърцето,
мислите и душата си по теб.
Обичах те,
когато съм искал да те боли,
когато съм разбивал сърцето ти,
когато съм те презирал
и когато отново допусках те до себе си.

Обичах те до безумие
Отвъд познатото
Обичах те, за да те нараня
Обичах и за отмъщение
Обичах и от страх
Обичах те, за...

Колко време ще ни отнеме напълно да се забравим един друг?
Колко нощи няма да можем да спим,
защото ще сме в мислите си.
Колко дни напред няма да имаме мира,
че ще виждаме облиците си.
Колко мили ще трябва да се отдалечим,
че да не се изгаряме от любов.
Да не се обичаме.
Колко мостове ще трябва да разрушим, че да не се намираме.
Колко още ще теж...

Прелиствах и разлиствах страниците
Обръщах назад, вкопчвайки се в миналото
Страхувах се
Бях несигурен
Наивен
А така силно се нуждаех да продължа напред
Мислех, че новата страница е ново начало,
Но не и когато е запълнена от миналото,
Не и когато отново пренаписвах онова, което е било.
Празният лист не променя нищо!
Спрях до където бях стигнал!
Затв...

Да се обичаме тайно
Далеч от хорските очи,
Далеч от завистници и злонамерени души
Нека скрием щастието си,
Да го споделим единствено между нас,
Да оставим сенките ни да говорят вместо нас.
Казват: „Щастието обича тишината.“

А на мен така силно ми се крещи.

Любовта ни бе недостатъчна.
Годините
Времето
Разстоянието
Никога не ще променят
или отслабят чувствата ни
И въпреки това ще сме разделени
Обречени
Да се искаме,
Но никога отново да не се имаме.

Голяма част в мен изпитва гняв.
Не по-малка, е жестоко наранена.
Огромна част в мен обича
и колкото и да отричам
още по-голяма е частта таяща надежда.
Безмислена
Но, я има.
Съзнанието ми по естествен път отрича
Иска да се самосъхрани
Да се пребори
Да продължи
Но сърцето все още тлее с отворена рана
И всяка мисъл е допир,
който пронизва и наранява....

Бих ти дал всичко,
колкото дадох и на тях
И много повече дори,
Но себе си неще изгубя отново
За да превързвам рана след рана,
Докато моето сърце непрокърви.

Бих изгубвал


себе си,


за да се намирам


отново

и отново...

Не сме себе си,
защото сме забравили своето Себе!
И истината не знаем,
защото самите ние сме нЕистина!

Страх ме е.
Когато те изпращам,
Когато си отидеш
В мен отново ще настъпи празнина.
Ще се изгубя в тишината.
В самотата.
Ще остане отворена рана,
Ще тлее вътре в мен и ще наранява
с всеки един спомен съхранен.

Изморих се да губя
Хора
Чувства
Частици от себе си
Усещам липса
Празнота
Незавършена скулптура
Не съм цял

Не ме обичай, когато си наранен,
когато при всяка въздишка боли.
Не ме търси като липсващо за сърцето си парче,
мястото ми не е там.
Не ме моли за любов, когато останеш сам.
Не лекувам самота.
Не ме искай, когато те е налегнала тъма,
когато и слънчевите лъчи сивеят в широко отворените ти очи
Не ме обичай, когато е непоносимо много
Когато дъното за...

За пореден,
но не и за последен път
изтривам сълзите си.
За пореден,
но не и за последен път
повтарям грешката си
отново да бъда с теб.
За пореден,
но не и за последен път
сърцето ми е наранено от теб.

За последен път
в нашата поредна среща
казвам ти ... всичко свърши!

Повярвах
Доверих се
Отново за сметка на чувствата си
Допуснах думите му да стигнат до сърцето ми
Полетях
Понесох се в онзи красив и розов свят
Понякога се питам
Ще има ли щастие за мен?
Наистина ли искам невъзможното?

Днес тъжа
Усещам сърцето си наранено
Искам да заплача, но не мога
А вътрешно душата ми ридае
Стене
Крещи
Боли

Това, което искам, а нямам,
това, което нямам, а отчаяно искам.

Това, което докосвам, а не мога да усетя,
това, което усещам, но не мога да докосна.

Това, което гледам, а не мога да видя,
това, което виждам, но не мога да погледна.

Това, което имам и нямам,
това, в което вярвам и губя вярата си,
това, което ми принадлежи и не е мое!

Това си ти!

Крепост
Обвивка от изменяеми стени
Отвътре стенание
Отвън свобода
Вяра в окови
Усет на мрак и тъма
Непрогледно
Недокоснато
Непочувствано Едно
Вперен поглед надолу
Съзнание отвъд
Неразгаданото сега
В устрем за познатото "кога?".

Отворих отново сърцето си за теб
повтарях си „дай му шанс“
и всеки ден унищожавах камък по камък
от издигнатата около сърцето си стена.
Отворих отново сърцето си за теб
позволих си да чувствам
и всеки ден събирах едно по едно
от парченцата останали
след последната „битка“.
Отворих отново душата си
позволих си да я освободя
и всеки ден изпълваше се...

Стоя пред прага на отворени врати
Парализиран
Сблъсък между тъма и светлина
Страх
Желание
Копнеж
Стълкновение

Нощите ми са тихи
Безсънни
Самотни
Вдъхновени
След полунощ приказките оживяват
Красиви
Неопетнени
Нереално истински
Героите вече имат облик
Имена
Поведение

Малко преди да заспя...

Разкажи ми...
Историята на всяко едно парче,
пръснато и оставило своята следа
по утъпканата от болка пътека.
Разкажи ми...
За скритите истини,
на всяка една стекла се сълза,
пролята и оставила своята следа
по устните, усмихвали се някога.
Разкажи ми...
За несполуките
и малкото откраднато щастие,
за несгодите
и големите неосъзнати дадености.
Разкажи...

Съществуват толкова много невидими вериги и окови, които от страх и отчаяние се впиват в теб.
Споени от времето.
Вплетени една в друга.
Без начало и без край.
Възел, които задушава.
Свикваш ли с времето да носиш това бреме на чуждото статукво?
Свикваш ли със себе си в уюта на желязото?
Кажи ми... Искаш ли да полетиш?

Научи ме,
да искам да те виждам в ярката заслепяваща очите светлина.
Научи ме,
да искам да те усещам в тъмната непрозорлива нощна тъма.
Научи ме,
да искам да те имам с неистов копнеж.
Научи ме,
да искам да те търся в посоките неопределени.
Научи ме, да искам да продължа.
Научи ме, да искам да те обикна.
Научи ме, да искам да ти дам любов....

Обичах те
Всеки ден след всяка тъжна нощ
Всеки път след пресъхналите сълзи
Във всеки един момент след раните заздравели
Обичах те
Наранен
Когато болеше от близостта ти
Когато създавахме спомени
Когато се отдръпна от страх
И когато ме поиска отново - на раздяла.

Пожелах да те почувствам
Да те имам
Без пропаст помежду ни
Да нямаме начало и край
Да бъдем отвъд завинаги
Без думи споделени
Без посока намерени
Да горим в ледовете на целостта
Да бъдем между Някога и Кога?!
Да се превърнем в Тук!
Където, Е!
Където, Съм!
Където, Сме!

Когато ме обгърне тишината
и съм в плен на мислите и тъгата,
когато времето за обич е спряло
и малкото в сърцето изгоряло,
когато идваш и ненадейно заминаваш.
Когато дойде краят
и отвори път на новото начало,
когато мислите за теб избледнеят
ще намери покой душата,
когато сърцето спре да обича
ще се прероди отново.
Когато връзката между нас се разр...

Отдалечавах се от теб,
молейки се с поглед да се обърнеш,
А стъпките напред връщаха мислите ми назад,
Когато беше,
Когато бяхме,
Когато любовта не се криеше във вчера и утре,
Когато сега, бе единственият момент.
Слепотата на сетивата замъглява всяко сърце.
А когато несъвместимо се искахме, се имахме непомоносимо много.
Където беше
Където бяхме,
К...

Кой говори в гнева?
Редящ думи
Циничен
Дълбоко наранен
Страдащ
Стенещ от вътрешни викове
Борби
И бълва огън
Парещ
Пронизващ
Опустошаващ душата
Целостта
Кой си ти?
И как смееш да гориш?!

Не спрях да те обичам!
Егото ми да те иска!
Ще ми върне ли времето онова, което дълго и упорито ми отнема?
Невидимо за неоткрития поглед!
Недокоснато за непринадлежаща плът!
Невъзможно за единствената неистина!
Не любов, а смут.

Вървя през погледа на илюзията от разбитото сърце.
През тъмнината на спомените,
проправящи път през светлия тунел.
Сиво е, но топло.
Ден без цветове.
А вятъра повива с утеха тялото, осамотяло от времето без теб.

Аз вече бях част от живота ти.
Дай му сега на него онова,
което неистина остана за мен.
Дай му миговете несподелени
Подари му обещанията не спазени
Дари го с толкова, колкото мен не можа
Целувай го!
Прегръщай го!
Погледни го в очите и му кажи:

„Обичам те“

Направи го!
Без да съм в съзнанието ти!

Ще те заболи!

Изгубен в сянката на времето
Без следа от общото някога
Отвъд обещаното завинаги
Без теб едно неразделно
Неразрушимо
Цяло
Което на две не се дели.
Търсещ смисъл в немислимата раздяла
Поглед в нечутия вик
Споделеност на душата
Разделена
В мен и отвъд

Една любов,
която няма нужда от думи, за да бъде описана ...................................
...., но я има, съществува!

Едно сърце, което няма нужда да чуе ''обичам те'' ....................................
....., но то обича, истински!

Дори думите нямат нужда от смисъл,
той е извън тях ...
...................................
...., а аз, просто...

Добър вечер, Самота!
Недей пристъпва плахо
Заповядай
Поседни
Да ти предложа нещо?
Не ми остана много,
Но каквото имам ще ти споделя.

Добър вечер, Самота!
Добре си ми дошла на гости!

Няма да го чуеш моето завинаги
Но ще те обичам до сетния си дъх
До последната въздишка сърцето ми ще ти принадлежи
И във всеки следващ живот
Ще те откривам
Ще те обичам
И ще ти се отдам
Без моето завинаги да ти дам.

Не(го) обичах,
Когато давах, давах и не исках.
Не(го) обичах,
Когато болеше, когато се примирих.
Не(го) обичах,
Емоционално заслепен,
Наранен,
В присъствието му – самотен.
Не(го) обичах,
Когато ми бе нужен,
Когато ненужно се нуждаехме един от друг.

Как ми се иска да можех да те мразя,
Да можех да спра да мисля за теб,
Да те залича от спомените си,
Да те сложа толкова надълбоко в подсъзнанието си,
че никога повече да не те открия.
Иска ми се да можех да не те помня,
Да не се заблуждавам сега,
че никога не си съществувал,
Че не те е имало,
Че не си бил част от мен.

Помня те!
Помня себе си неим...

Благодаря ти,
че съпреживяваш и чувстваш заедно с мен.

И запомни:
Любовта започва от любовта към себе си.

Бъди и пребъдвай в своята лична истина.

Орлин А. Градевски

Немощ
Събиращ цялото в целостта
Къс от себе си вплетен
Безконечно
Липса в пълнота
Низ след низ
Затвор за мене
За него свобода